честолю̀бие, мн. -я, ср. 1. Силно проявено чувство за чест и достойнство, което не позволява да се понасят обиди и оскърбления. Всички се смееха и това още повече нараняваше честолюбието на Гороломов. Йовков. 2. Стремеж към надминаване на другите, към големи постижения; амбиция. Там, дето широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни. Вазов. Младен бе готов сякаш да се отрече от своето честолюбие и да забрави дори и своя личен стремеж за власт и големство. Влайков.
|