четвòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се състои от четири части. Четворен конец. 2. Който е четири пъти по-голям от нещо определено. Опитът е бич продължен на сутринта с похвална ревност и с четворен успех. П. П. Славейков. □ Четворно платно (диал.) — платно, тъкано с четири нищелки и двойна основа.
|