четвъртѝт, -а, -о, прил. Който има форма на четириъгълник. На тавана има четвъртита дупка, която се закрива с подвижен капак. Влайков. Тя беше здрава, набита жена, с мургаво четвъртито лице. Г. Караславов. Четвъртит камък.