|
чèтене ср. 1. Отгл. същ. от четà и от четà се. Тия очила са за гледане, а другите бяха за четене. Вазов. Работата в тютюневия склад и нощите, прекарвани в четене, го бяха състарили. Дим. Димов. 2. Само ед. Учебен предмет в началните класове, чрез който се придобива умението да се чете и да се вниква в прочетеното. Днес имаме четене, смятане и рисуване. 3. Литературна вечер, на която артисти или писатели рецитират или декламират художествени произведения. Четене в салона на писателите — / Публиката слуша най-внимателно / руските и чуждите поети. Багряна. Устроихме литературно четене в чест на изборите. А. Каралийчев.
|