чèтинест, -а, -о, прил. 1. Който е покрит с четина. Свинете трупали вкусната сланинка под четинестите кожи. О. Василев. 2. Прен. За мъжко лице — гъсто обрасъл, небръснат. Борис гледаше с радост четинестото, обгоряло лице на селянина. Дим. Талев. Тя опря лицето си до четинестата му буза. Хар. Русев. 3. Прен. Който прилича на четина. След нея връхлетя висок мургав хлапак с черна четинеста коса. Г. Караславов. Четинести мустаци. Четинеста брада.
|