четиринòг, -а, -о, прил. Зоол. 1. Който е с четири крака. Не можеше да го (кучето) води в казанджийницата, а се боеше, че хаджи Серафимовата внука не харесваше много четириногия му другар. Дим. Талев. 2. Като същ. ср. четириного, мн. четириноги — четириного животно.
|