чèтник, мн. -ци, м. 1. Участник във въстаническа чета. Гоце праща двама преоблечени четници да отнесат второ писмо. Яворов. На младини той беше участвувал като четник в лявото крило на македонското революционно движение. Дим. Димов. 2. Ученик, който стои начело на редиците при маршируване или гимнастически упражнения.
|