|
чèша, -еш, мин. св. чèсах, несв., прех. 1. Драскам с нокти или търкам с нещо, за да облекча сърбеж. Нено зина. Почна да си чеше черния врат. А. Каралийчев. Седем по девет — шестдесет и четири, нали? — пак запита Пепа, като чешеше с химическия молив главата си. М. Грубешлиева. 2. Реша. Богдан чеше коня и си играе с него. К. Петканов. Каква мома видях, мамо, / руса коса чеше, мамо. Нар. пес. 3. Диал. Разчепквам, влача. Пенка седяла на постлана на земята рогозка и шила нещо си, а Петровица чесала вълна. Каравелов. До топлото кюмбе стрина Колевица седи и чеше повесма. Елин Пелин. чеша се и страд. □ Чеша си езика (разг.) — говоря празни приказки. Разни многознайници ще си чешат езиците и ще ми дават ум, ще разнищват семейния ми живот пред очите на цялото село. Ивайло Петров.
|