чешмà ж. (перс.). 1. Изградено приспособление от камък, тухли, мрамор и под., от което през чучур тече вода. Лехите в градината се бяха заличили, изсъхнали бяха цветя и китки и само чешмата шуртеше в позеленялото корито. Дим. Талев. 2. Отклонение от водопровод с кран за точене на вода. Сега младите се запретнали — водопровод копаят, във всяка къща щели чешма да прокарат. А. Каралийчев. 3. Разг. Самият кран, от който се точи вода. Затвори чешмата в кухнята.
|