Характеристика на съществителното като присъединяваща част за релативни изречения в български

Светла Коева
Институт за български език, БАН

Резюме

Студията е част от изследване, което разглежда семантичните и синтактичните отношения между простите изречения в състава на сложното в български. За да се очертае обхватът на изследването, се формулира дефиниция за просто изречение в състава на сложното, според която се определят типовете структури, свързани към присъединяваща част съществително име в български. Представени са семантичните характеристики на присъединяващата част съществително име: субект, комплемент, адюнкт или предикатив в изречението; модификатор аргумент и модификатор адюнкт в рамките на именното словосъчетание. При разглеждането на семантичнит ограничения за съчетаемост са специфицирани допустимите класове съществителни имена като присъединяващи конституенти за различните видове рестриктивни, нерестриктивни и максимализиращи (квалификативни и квантификативни) релативни изречения. Описани са равнищата на присъединяване на квалификативните, квантификативните, рестриктивните и нерестриктивните релативни изречения към присъединяващата част съществително име и е показано, че присъединяването на четирите вида релативни изречения има дистрибутивен характер.

Ключови думи: просто изречение в състава на сложното; част, присъединяваща просто изречение