Михаела Москова В българския език съществуват форми за бройно множествено число на съществителните от мъжки род, които назовават нелица (предмети, стихии, животни и др.) Бройната форма се употребява задължително след числителни бройни имена, числителни за приблизително количество и местоименни наречия … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Една от най-честите граматически грешки в ученическите преразкази е неправилното съгласуване между отделните думи, които изграждат изречението. Съгласуването е тип свързване, при което една дума в изречението трябва да приеме граматичните характеристики на друга – род, число или … Продължи
Кирил Кирилов Преди няколко години на консултация един ученик от шести клас ми зададе много смислен въпрос, който перифразирам така: „Защо при глаголи като аз четох, ти чете, аз донесох, ти донесе има промяна на крайната гласна о в е, … Продължи
Ванина Сумрова Как да назоваваме жените, с които имаме една и съща специалност или с които работим на едно и също работно място? Езикът, както в почти всички случаи, когато именуваме лице от женски пол по професия (или по друга … Продължи
Ивелина Стоянова Все по-често започва да се говори за изкуствени интелекти. Какво представлява изкуственият интелект и има ли този термин форма за множествено число? Изкуственият интелект е компютърна технология, която позволява на машина/робот да изпълнява задачи, които изискват човешки интелект … Продължи
Атанаска Атанасова Цитатът е текст (дума, израз, изречение), включен без изменение в друг текст, т.е. цитатът представлява точно предаване на чужд текст. Затова, когато цитираме, трябва да си даваме сметка за подводните камъни при цитиране. Те са няколко, а именно: … Продължи
Надежда Данчева Съществителното нарицателно лист има славянски произход. Формата ни отпраща към старобългарската дума листъ със значение ‘част от растение’. В повечето славянски езици думата се среща с две основни значения: ‘лист на растение’ и ‘лист хартия՚. В съвременния български … Продължи
Ванина Сумрова Със съществителни като роднина, хаймана и хайта назоваваме лица и от двата пола. В езика ни те са малка група, включваща имена като балама, маскара, мижитурка, пияница и др. Характерен за тях е завършекът -а или -я, както … Продължи
Симеон Стефанов Въпреки че в общуването често се чуват поздрави като Здравей, Радка!, Здравей, Калинка!, те са неправилни, защото в тях не е използвана звателната форма на съществителните собствени имена. Причината за това явление е изчезването на падежите в историята … Продължи
Симеон Стефанов В последно време в личното и професионалното си общуване особено често чуваме изрази като: *Здравей/те, Петър, *Здравей/те, Димитър, *Здравей/те, Иван и др., в които се забелязва неправилно изпускане на звателната форма. Причината за допуснатата грешка се дължи преди … Продължи