Именици и именници

Случвало ли ви се е да се чудите дали дадена дума се пише с единично -н-, или двойно -нн-?

Защо думи като рожденик, писменост, обикновено се пишат с едно -н-, а думи като законност, пленник, временно се пишат с двойно -нн-? Правилото гласи, че двойно -нн- се пише в следните случаи:

(а) при прилагателни имена, които завършват на -нен, а е отпада в членуваните форми за мъжки род единствено число, във формите за женски и среден род, както и във формите за множествено число (временния, военна, ценни);

(б) при производни или сродни съществителни имена и наречия на такива прилагателни (законен – законност, постоянен – постоянно);

(в) при съществителни имена, чийто корен завършва на н и които са образувани с наставка, започваща с н, например –ник (сенник, пленник), -ница (пленница), -ност (повинност).

Ето защо, след като пожелаваме Честит рожден ден!, правилната форма е рожденик. При колебание винаги можем да проверим в Официалния правописен речник на българския език (изд. „Просвета“, София, 2012).

Как се пише обаче – именик или именник, след като и двете присъстват в Правописния речник? В случая става въпрос за две различни думи. Човек, който има имен ден, се нарича именик, а думи, свързани с прилагателното именен, се пишат с двойно -нн-, например наречието поименно или съществителното именник (‘списък, документ или текст с имена, обикновено известни личности, често съдържащ и биографични данни’, например Именник на българските ханове).