Марияна Цибранска-Костова
Повелителното наклонение е категория на глагола, която показва, че действието се извършва по волята на говорещото лице. Със специални форми за второ лице единствено число и второ лице множествено число ние предаваме молба, заповед, съвет, увещание, пожелание и др. Например: реши/решете задачата. Ако искаме да изразим забрана нещо да се извърши, използваме два типа форми:
- С частицата за отрицание не. По този начин се образуват форми само от глаголи от несвършен вид: сравни невъзможното не реши, не решете и правилното не решавай, не решавайте.
- Описателни отрицателни повелителни форми. За образуването им се използват спомагателните думи недей, недейте. По произход самите те са отрицателни повелителни форми на старобългарския глагол дэяти ‘правя, извършвам нещо‘ за второ лице единствено число и второ лице множествено число: не дэи, не дэите ‘не прави, не пречи; не правете, не пречете‘.
Недей и недейте се свързват с частицата да и сегашното време на глагола: недей да говориш, недейте да говорите. Същите спомагателни форми може да се съчетават с така наречените съкратени инфинитиви, като се пропуска частицата да: недей гледа, недейте писа, но този тип е с все по-намалена честота на употреба, особено сред младите хора. Това, което се смята за груба граматическа грешка, е след недей и недейте глаголът да е в повелително наклонение, защото така се получават две повелителни форми една до друга:
Погрешно: Недей пиши! Правилно: Недей да пишеш!
Погрешно: Недейте приказвайте! Правилно: Недейте да приказвате!
в. „Аз Буки“ бр. 43, 25 – 31 октомври 2018 г.