Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ожаднея
ожаднявам
ожадняване
ожалвам
ожалване
ожаля
ожег
оженвам
оженвам се
оженване
оженя
оженя се
оженям
оженям се
ожесточа
ожесточа се
ожесточавам
ожесточавам се
ожесточаване
ожесточен
ожесточение
ожесточено
ожесточеност
оживен
оживено
оживеност
оживея
оживителен
оживително
оживление
оживя
оживя се
оживявам
оживявам се
оживяване
ожидам
ожидане
ожидание
ожребвам се
ожребване
ожребя се
ожребям се
ожребяне
ожулвам
ожулване
ожуля
ожълтя
ожълтявам
ожълтяване
ожъна
ожънвам
ожънване

ожесточèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от ожесточа. 2. Като прил. ‒ а) Който е изпълнен с ожесточение, с настървение; озверен, озлобен. Боят малко по малко стана ожесточен. Влайков. Обезверен, с измъчена и ожесточена душа, той беше се превърнал в лекомислен и порочен човек. Йовков. Ожесточени сражения. Ожесточена престрелка. б) Непримирим. Ожесточен спор.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.