о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
| ожаднея
ожаднявам
ожадняване
ожалвам
ожалване
ожаля
ожег
оженвам
оженвам се
оженване
оженя
оженя се
оженям
оженям се
ожесточа
ожесточа се
ожесточавам
ожесточавам се
ожесточаване
ожесточен
ожесточение
ожесточено
ожесточеност
оживен
оживено
оживеност
оживея
оживителен
оживително
оживление
оживя
оживя се
оживявам
оживявам се
оживяване
ожидам
ожидане
ожидание
ожребвам се
ожребване
ожребя се
ожребям се
ожребяне
ожулвам
ожулване
ожуля
ожълтя
ожълтявам
ожълтяване
ожъна
ожънвам
ожънване
|
оживèн, -а, -о, прил. 1. Който е с повишено настроение, възбуден от нещо радостно, хубаво. В Желюша... беше весело... Народът беше оживен, весел. Ал. Константинов. Те имат вид, че отиват в отпуск, тъй са весели и оживени. Л. Стоянов. 2. Който изразява повишено настроение, възбуда, обикн. от радост или нещо приятно, хубаво. Миловидното ѝ лице, оживено от вълнение,... ставаше обаятелно прелестно. Вазов. Светлите Найдини очи се усмихваха пред Харитина. Лицето ѝ бе оживено, зачервено. А. Каменова. 3. Изпълнен с много шум, движение, пълен с живот, с дейност. Обедът у Иречека, благодарение на бай Ганя, излезе доста оживен. Ал. Константинов. Улиците из селото бяха оживени. Навсякъде се виждаха седнали на припек баби, с вретена в ръцете, запели в становете моми или заровили се из уличния прах малчугани. Хар. Русев. Оживена дейност. Оживена търговия. || Шумен, бурен. Разговорите станаха оживени и разнообразни. Вазов. Оживените разисквания накрай стихнаха и по лицата на мнозинството селяни се четеше загриженост. Кр. Григоров. Оживен спор.
|