Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ожаднея
ожаднявам
ожадняване
ожалвам
ожалване
ожаля
ожег
оженвам
оженвам се
оженване
оженя
оженя се
оженям
оженям се
ожесточа
ожесточа се
ожесточавам
ожесточавам се
ожесточаване
ожесточен
ожесточение
ожесточено
ожесточеност
оживен
оживено
оживеност
оживея
оживителен
оживително
оживление
оживя
оживя се
оживявам
оживявам се
оживяване
ожидам
ожидане
ожидание
ожребвам се
ожребване
ожребя се
ожребям се
ожребяне
ожулвам
ожулване
ожуля
ожълтя
ожълтявам
ожълтяване
ожъна
ожънвам
ожънване

оживя̀вам1, -аш, несв.; оживèя, -èеш, мин. св. оживя̀х, прич. мин. св. деят. оживя̀л, -а, -о, мн. оживèли, св., непрех. 1. Ставам жив или се възвръщам към живот; възкръсвам, съживявам се. Засвиреше ли Стоян с кавала, сякаш че дядо Маньо е оживял и е надул чудната си свирка. Влайков. Като били наедно момчето и момата, тя... се сетила за живата вода..., поляла го и момчето оживяло. Нар. прик. || Прен. Възниквам, зараждам се, събуждам се. У нея неволно желание оживя да се отклони от тия мисли, да се развлече с нещо друго. Вазов. Отде-накъде и това чувство на самотност и отчужденост у мене, което, като че сега за пръв път оживяваше дълбоко нейде в душата ми, растеше и обземаше цялото ми същество? Ц. Церковски. 2. Оставам жив след тежка болест или след голяма опасност, премеждие, злополука и др.; оцелявам. Илиица е умряла отдавна. Но полуумрялото дете оживя и сега е здрав левент. Вазов. Ти виждал ли си Индже, старче? Де ще го видя, синко, онзи, който го е видял, не е оживял. Йовков. 3. Прен. Ставам като жив, изглеждам като жив, изпъквам живо, ярко. Тоя образ оживява в паметта на Делча: доброто и кротко лице, големият ръст и широките приведени плещи. Йовков. Той си спомни всичко за тая земя!... Всяко местенце оживя пред очите му. Ст. Ц. Даскалов. 4. Рядко. Оживявам се. Чу се песен, чу се смях, къщата оживя. Йовков. Полето изведнъж оживява от викове, смях и шум. А. Гуляшки. Тя, слаба и изнемощяла, оживяваше, когато чуеше да ѝ се говори за Димча. Ц. Церковски. Оживя ми на сърцето (разг.) ‒ силно желая, искам нещо или някого и все за него мисля. Ангел е оживял на сърцето ѝ; все за него мисли, все него очаква. Вазов. Тъй се зароди у невяста Панчовица мисълта за своя си къща. Зароди се, заякна у нея и най-после ѝ оживя на сърцето. Влайков.

оживя̀вам2, -аш, несв.; оживя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Рядко. Правя да стане жив или възвръщам към живот; съживявам. Цветята гледам оживява / нощната роена хладина. П. Р. Славейков. 2. Правя нещо да стане като живо, да изглежда като живо, да изпъква ярко. Между сто души пътници все ще се намерят неколцина, които с разказите си ще оживят във въображението ти картините на сраженията. Ал. Константинов. 3. Правя нещо да стане по-живо, изпълвам с живот, дейност. Викове и ясни смехове оживяват вековната тишина на местността. Вазов. Само селяните го (шосето) оживяват: техните шумни дружини всеки четвъртък се точат в живописни върволици за пазара в столицата. Вазов. Само дрънченето на колите и бученето на камионите, които идваха да товарят дърва, оживяваше околността. Ем. Станев. || Правя някого пълен с живот, изпълвам с бодрост, създавам повишено настроение. Двамата ловци... трепнаха. Викът и веселото гуркане на патиците ги оживиха и ги пробудиха. Елин Пелин. Радостната новина и спокойната почивка, която идеше ‒ това беше достатъчно да развесели и оживи всички. Йовков. || Правя нещо да стане оживено, по-изразително, одухотворено. Вълнение слабо оживи безжизненото ѝ лице. Вазов. В сивите ѝ, малко помътени очи свети издълбоко някаква искра, която ги оживява и сгрява. Влайков. оживявам се, оживя се страд. Левски имаше ръст среден..., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.