Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ожаднея
ожаднявам
ожадняване
ожалвам
ожалване
ожаля
ожег
оженвам
оженвам се
оженване
оженя
оженя се
оженям
оженям се
ожесточа
ожесточа се
ожесточавам
ожесточавам се
ожесточаване
ожесточен
ожесточение
ожесточено
ожесточеност
оживен
оживено
оживеност
оживея
оживителен
оживително
оживление
оживя
оживя се
оживявам
оживявам се
оживяване
ожидам
ожидане
ожидание
ожребвам се
ожребване
ожребя се
ожребям се
ожребяне
ожулвам
ожулване
ожуля
ожълтя
ожълтявам
ожълтяване
ожъна
ожънвам
ожънване

ожесточèност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ожесточен; настървеност, озлобеност. На десния фланг на полка ехтяха катюшите и бойците... още по-смело нападаха и още по-храбро се хвърляха напред. Боят продължаваше с познатата ожесточеност. Ив. Мартинов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.