Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ожаднея
ожаднявам
ожадняване
ожалвам
ожалване
ожаля
ожег
оженвам
оженвам се
оженване
оженя
оженя се
оженям
оженям се
ожесточа
ожесточа се
ожесточавам
ожесточавам се
ожесточаване
ожесточен
ожесточение
ожесточено
ожесточеност
оживен
оживено
оживеност
оживея
оживителен
оживително
оживление
оживя
оживя се
оживявам
оживявам се
оживяване
ожидам
ожидане
ожидание
ожребвам се
ожребване
ожребя се
ожребям се
ожребяне
ожулвам
ожулване
ожуля
ожълтя
ожълтявам
ожълтяване
ожъна
ожънвам
ожънване

ожесточàвам, -аш, несв.; ожесточà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого да стане жесток, зъл, лош; озверявам, настървявам, озлобявам. Нашето стоене на Лисец, което дразнеше турците, още повече ги ожесточаваше спрямо населението. З. Стоянов. Само едно нещо наскърби и ожесточи малко Еньо. При хвъргане жребие за стоката, враното хранено конче Звезделин се падна на Иван. Елин Пелин. || Правя някого да е непримирим, непреклонен. Вместо това протакане да умори страните, още повече ги ожесточаваше и разпрата им ставаше по-непримирима и зла. Вазов. ожесточавам се, ожесточа се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.