о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
| ожаднея
ожаднявам
ожадняване
ожалвам
ожалване
ожаля
ожег
оженвам
оженвам се
оженване
оженя
оженя се
оженям
оженям се
ожесточа
ожесточа се
ожесточавам
ожесточавам се
ожесточаване
ожесточен
ожесточение
ожесточено
ожесточеност
оживен
оживено
оживеност
оживея
оживителен
оживително
оживление
оживя
оживя се
оживявам
оживявам се
оживяване
ожидам
ожидане
ожидание
ожребвам се
ожребване
ожребя се
ожребям се
ожребяне
ожулвам
ожулване
ожуля
ожълтя
ожълтявам
ожълтяване
ожъна
ожънвам
ожънване
|
оживлèние, мн. няма, ср. 1. Състояние на повишено настроение; възбуда, възбуждение. Те говореха високо и с оживление ‒ препираха се за нещо. Влайков. Насядали около масата под салкъма пред вратата на ханчето, те водеха откъслечен разговор, без всякакво оживление. Елин Пелин. 2. Движение, раздвижване, обикн. придружено с много шум, веселие и др. Оживлението из чаршията се засилваше, улиците пак се изпълниха с люде, които бързаха нагоре-надолу. Дим. Талев. По-голямо оживление настъпи, когато трима млади овчари... седнаха насреща и надуха кавалите. Йовков. Настана оживление. Бързо артилеристите заеха местата си. От ръка на ръка преминаха тежките снаряди и запълниха дулата на оръдията. Ив. Мартинов. || Усилена дейност, която води към подем. Доде освобождението... Подкачиха се отново с едно голямо засилване и оживление всички работи и занаяти. Влайков. Настъпи оживление в стопанския живот.
|