Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
драг
драгинко
драго
драговолен
драговолно
драголюбен
драголюбно
драгоман
драгост
драгоценен
драгоценност
драгун
дразнене
дразним
дразнимост
дразнител
дразня
дразня се
драка
дракон
драконов
драконовски
драм
драма
драматизация
драматизирам
драматизиране
драматизъм
драматик
драматичен
драматически
драматично
драматичност
драматург
драматургия
дранголник
дране
драпам
драпане
драперия
драпирам
драпиране
драпировка
драсвам
драсване
драска
драскам
драскане
драсканица
драскач
драскотене
драскотина
драскотя
драскулка
драсна
драстичен
драстично
драхма
дращене
дращя
дреб
дребен
дребнав
дребнаво
дребнавост
дребничък
дребно
дребно-
дребнобуржоазен
дребнозърнест
дребнолистен
дребнособственически
дребностоков
дреболия
дребосък
древен
древногръцки
древноримски
древност
дреднаут
дрезгав
дрезгавина
дрезгаво
дрезгавост
дрезина
дремане
дремвам
дремване
дремла
дремлив
дремливо
дремливост
дремльо
дремя
дренаж
дренажен
дренак
дренирам
дрениране
дресирам
дресиран
дресиране
дресировач
дресировка
дреха
дрехар
дрехарница
дрехарски
дрешка
дрешник
дриада
дрипа
дрипав
дрипаво
дрипел
дрипла
дрипльо
дрискам
дрискане
дрисък
дроб
дробен
дробене
дробине
дробинка
дробче
дробя
дрогериен
дрогерист
дрогеристка
дрогерия
дрозд
дропла
друг
другаде
другар
другарка
другарски
другарство
другарувам
другаруване
другарче
други
другиго
другиму
друго
друговерец
друговерски
другоселец
другоселка
другоселски
другояче
дружа
дружба
дружбаш
дружбашки
друже
дружелюбен
дружелюбие
дружелюбно
дружелюбност
дружен
дружене
дружески
дружествен
дружество
дружина
дружинен
дружка
дружно
друм
друмник
друс
друсам
друсане
друсвам
друсване
друскам
друскане
друсканица
друсла
друсна
дръвник
дръвце
дръвче
дръглив
дръгна
дръгнене
дръж
дръжка
дръзвам
дръзване
дръзко
дръзна
дръзновен
дръзновение
дръзновено
дрън
дрънвам
дрънване
дрънголник
дръндар
дрънкалка
дрънкало
дрънкам
дрънкам се
дрънкане
дрънканица
дрънкулка
дрънна
дрънча
дръпвам
дръпвам се
дръпване
дръпна
дръпна се
дръпнат
дръпнато
дръсвам
дръсване
дръскам
дръскане
дръстя
дрязга
дрямвам
дрямване
дрямка
дрян
дрянка
дрянов
дряновица

друг, -а, -о, прил. 1. Който не е този (човек или предмет). Минаха през прустове и по други стълби до горния кат. Вазов. Ковачът извади друго зачервено желязо. Йовков. || Не такъв, а инакъв; различен. Стори му се, че той се промени, стана друг човек. Вазов. || Противоположен. На една страна захвърлил пушка, / на друга сабя на две строшена. Ботев. Колоната е изгазила реката и се събира на другия бряг. Л. Стоянов. 2. Като местоим. — друг, -а, -о, за лица от м. р. вин. другиго, дат. другиму. Не този, не онзи. Аз паднах, друг ще ме смени. Вапцаров. Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало. Елин Пелин. Казах ви, че дрехите харизах другиму. Вазов. Тате, аз искам Павля, другиго не ща. Йовков. 3. Като числ. Който следва първия; втори, следен, иден. Една му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена, / трета го в уста целуне бърже. Ботев. Върху очите му падна черна пелена, падна друга, трета, четвърта. Елин Пелин. Дъжд валя и през нощта, и на другия ден. Д. Добревски. 4. Като същ. само ед. ср. другото — всичко останало. Чувал, беше, че се бил метнал на него и станал хайдутин. Другото той научи от него самия. Йовков. □ Без друго (разг.) — без съмнение, непременно. Други ден — денят след утрешния ден. Един на друг — взаимно. Един през друг — в надпревара. Едно-друго (разг.) — някои работи, някои неща. Ще си пренеса едно-друго в града. Йовков. И др. (и други) — и още много подобни неща. Между (покрай) другото — между (покрай) всичко останало. Някой и друг — не много лица, предмети, случки и др. Те правеха това... от скъперничество, за да не похарчат някой и друг лев в хана. Дим. Димов. Прикупи си някоя и друга нива и две ливадки. Влайков. С други думи — по друг начин, инак казано.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.