Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
драг
драгинко
драго
драговолен
драговолно
драголюбен
драголюбно
драгоман
драгост
драгоценен
драгоценност
драгун
дразнене
дразним
дразнимост
дразнител
дразня
дразня се
драка
дракон
драконов
драконовски
драм
драма
драматизация
драматизирам
драматизиране
драматизъм
драматик
драматичен
драматически
драматично
драматичност
драматург
драматургия
дранголник
дране
драпам
драпане
драперия
драпирам
драпиране
драпировка
драсвам
драсване
драска
драскам
драскане
драсканица
драскач
драскотене
драскотина
драскотя
драскулка
драсна
драстичен
драстично
драхма
дращене
дращя
дреб
дребен
дребнав
дребнаво
дребнавост
дребничък
дребно
дребно-
дребнобуржоазен
дребнозърнест
дребнолистен
дребнособственически
дребностоков
дреболия
дребосък
древен
древногръцки
древноримски
древност
дреднаут
дрезгав
дрезгавина
дрезгаво
дрезгавост
дрезина
дремане
дремвам
дремване
дремла
дремлив
дремливо
дремливост
дремльо
дремя
дренаж
дренажен
дренак
дренирам
дрениране
дресирам
дресиран
дресиране
дресировач
дресировка
дреха
дрехар
дрехарница
дрехарски
дрешка
дрешник
дриада
дрипа
дрипав
дрипаво
дрипел
дрипла
дрипльо
дрискам
дрискане
дрисък
дроб
дробен
дробене
дробине
дробинка
дробче
дробя
дрогериен
дрогерист
дрогеристка
дрогерия
дрозд
дропла
друг
другаде
другар
другарка
другарски
другарство
другарувам
другаруване
другарче
други
другиго
другиму
друго
друговерец
друговерски
другоселец
другоселка
другоселски
другояче
дружа
дружба
дружбаш
дружбашки
друже
дружелюбен
дружелюбие
дружелюбно
дружелюбност
дружен
дружене
дружески
дружествен
дружество
дружина
дружинен
дружка
дружно
друм
друмник
друс
друсам
друсане
друсвам
друсване
друскам
друскане
друсканица
друсла
друсна
дръвник
дръвце
дръвче
дръглив
дръгна
дръгнене
дръж
дръжка
дръзвам
дръзване
дръзко
дръзна
дръзновен
дръзновение
дръзновено
дрън
дрънвам
дрънване
дрънголник
дръндар
дрънкалка
дрънкало
дрънкам
дрънкам се
дрънкане
дрънканица
дрънкулка
дрънна
дрънча
дръпвам
дръпвам се
дръпване
дръпна
дръпна се
дръпнат
дръпнато
дръсвам
дръсване
дръскам
дръскане
дръстя
дрязга
дрямвам
дрямване
дрямка
дрян
дрянка
дрянов
дряновица

дръ̀нкам1, -аш, несв. 1. Непрех. За предмет, обикн. металически или стъклен — издавам звънливи звукове при удар или разклащане; дрънча. Някъде дрънкат чаши, тракат чинии. Л. Стоянов. Весело звънче кротко и равномерно дрънкаше и пееше като щурче надалече из свежия въздух. Елин Пелин. Ей че затропаха ситно момите! / Пукат колани, дрънкат гердани. К. Христов. Дрънкат окови. 2. Прех. и непрех. Удрям някакъв предмет, обикн. металически, който издава последователни звънливи звукове. Всички рицари се разпалят и дрънкат с копията и щитовете си. Вазов. Кършеше снага, протягаше ръка с греблото и дрънкаше гривни. К. Петканов. Мама влезе в къщи и захвана нещо да налива и излива около огъня и да дрънка съдовете. Влайков. 3. Непрех. Разг. Пренебр. Свиря неумело, лошо на струнен или. подобен инструмент. Дрънкам на пиано. Дрънкам на китара. 4. Прех. и непрех. Прен. Разг. Пренебр. Приказвам много и празни приказки, глупости; дърдоря, бърборя. Какво, какво? Какво дрънка тоз? — Пиян е човекът... — не знае какво приказва. Йовков. Непрестанно дрънкаше и му задаваше въпроси, на които, за щастие, не чакаше отговор. Вазов. Дрънкам глупости. Дрънкам врели-некипели. 5. Прех. Прен. Разг. Неодобр. Настоятелно искам нещо от някого. Пък ти му откажи веднъж за всякога, та да те не дрънка вече. Влайков. дрънкам се страд.

дръ̀нкам2, -аш, несв., прех. Диал. Разбивам вълна, памук, парцали. дрънкам се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.