Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
драг
драгинко
драго
драговолен
драговолно
драголюбен
драголюбно
драгоман
драгост
драгоценен
драгоценност
драгун
дразнене
дразним
дразнимост
дразнител
дразня
дразня се
драка
дракон
драконов
драконовски
драм
драма
драматизация
драматизирам
драматизиране
драматизъм
драматик
драматичен
драматически
драматично
драматичност
драматург
драматургия
дранголник
дране
драпам
драпане
драперия
драпирам
драпиране
драпировка
драсвам
драсване
драска
драскам
драскане
драсканица
драскач
драскотене
драскотина
драскотя
драскулка
драсна
драстичен
драстично
драхма
дращене
дращя
дреб
дребен
дребнав
дребнаво
дребнавост
дребничък
дребно
дребно-
дребнобуржоазен
дребнозърнест
дребнолистен
дребнособственически
дребностоков
дреболия
дребосък
древен
древногръцки
древноримски
древност
дреднаут
дрезгав
дрезгавина
дрезгаво
дрезгавост
дрезина
дремане
дремвам
дремване
дремла
дремлив
дремливо
дремливост
дремльо
дремя
дренаж
дренажен
дренак
дренирам
дрениране
дресирам
дресиран
дресиране
дресировач
дресировка
дреха
дрехар
дрехарница
дрехарски
дрешка
дрешник
дриада
дрипа
дрипав
дрипаво
дрипел
дрипла
дрипльо
дрискам
дрискане
дрисък
дроб
дробен
дробене
дробине
дробинка
дробче
дробя
дрогериен
дрогерист
дрогеристка
дрогерия
дрозд
дропла
друг
другаде
другар
другарка
другарски
другарство
другарувам
другаруване
другарче
други
другиго
другиму
друго
друговерец
друговерски
другоселец
другоселка
другоселски
другояче
дружа
дружба
дружбаш
дружбашки
друже
дружелюбен
дружелюбие
дружелюбно
дружелюбност
дружен
дружене
дружески
дружествен
дружество
дружина
дружинен
дружка
дружно
друм
друмник
друс
друсам
друсане
друсвам
друсване
друскам
друскане
друсканица
друсла
друсна
дръвник
дръвце
дръвче
дръглив
дръгна
дръгнене
дръж
дръжка
дръзвам
дръзване
дръзко
дръзна
дръзновен
дръзновение
дръзновено
дрън
дрънвам
дрънване
дрънголник
дръндар
дрънкалка
дрънкало
дрънкам
дрънкам се
дрънкане
дрънканица
дрънкулка
дрънна
дрънча
дръпвам
дръпвам се
дръпване
дръпна
дръпна се
дръпнат
дръпнато
дръсвам
дръсване
дръскам
дръскане
дръстя
дрязга
дрямвам
дрямване
дрямка
дрян
дрянка
дрянов
дряновица

другàр, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, -я (сл. ч.), м. 1. Лице, което проявява към другиго добри чувства, сърдечни отношения. Ние бяхме трима другари, / трима необуздани лудетини. / Помнят селските стари дувари / и игрите, и боевете ни. Хр. Радевски. Единственият му и неразделен другар беше Тачката. Йовков. 2. Лице, което има обща работа, общи интереси или общи цели с другиго. Той си спомни прекрасно наредените университетски лаборатории, дето той и неговите другари работеха. Елин Пелин. Виновният показа удивителна искреност, призна кражбата, посочи и другаря си. Йовков. || Човек, свързан с другиго чрез определени условия или обстоятелства. Весел ме гледат мили другари, че с тях наедно и аз се смея, / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари. Ботев. Цял ден и цяла нощ не проговорих дума с никого от тия, които общото нещастие ми беше дало тук за другари. Величков. 3. Съидейник, съдеец. Зоват за мъст убитите другари, / народу преданите синове. Вес. Георгиев. 4. В периода от 1944 до 1989 г. у нас — официална форма за обръщение към друго лице и за назоваване на друго лице. Другарю Началник. Другарю Председател. Другарю Петров. Другарки и другари. 6. Остар. Съпруг. Къде работи Вашият другар?


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.