Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
драг
драгинко
драго
драговолен
драговолно
драголюбен
драголюбно
драгоман
драгост
драгоценен
драгоценност
драгун
дразнене
дразним
дразнимост
дразнител
дразня
дразня се
драка
дракон
драконов
драконовски
драм
драма
драматизация
драматизирам
драматизиране
драматизъм
драматик
драматичен
драматически
драматично
драматичност
драматург
драматургия
дранголник
дране
драпам
драпане
драперия
драпирам
драпиране
драпировка
драсвам
драсване
драска
драскам
драскане
драсканица
драскач
драскотене
драскотина
драскотя
драскулка
драсна
драстичен
драстично
драхма
дращене
дращя
дреб
дребен
дребнав
дребнаво
дребнавост
дребничък
дребно
дребно-
дребнобуржоазен
дребнозърнест
дребнолистен
дребнособственически
дребностоков
дреболия
дребосък
древен
древногръцки
древноримски
древност
дреднаут
дрезгав
дрезгавина
дрезгаво
дрезгавост
дрезина
дремане
дремвам
дремване
дремла
дремлив
дремливо
дремливост
дремльо
дремя
дренаж
дренажен
дренак
дренирам
дрениране
дресирам
дресиран
дресиране
дресировач
дресировка
дреха
дрехар
дрехарница
дрехарски
дрешка
дрешник
дриада
дрипа
дрипав
дрипаво
дрипел
дрипла
дрипльо
дрискам
дрискане
дрисък
дроб
дробен
дробене
дробине
дробинка
дробче
дробя
дрогериен
дрогерист
дрогеристка
дрогерия
дрозд
дропла
друг
другаде
другар
другарка
другарски
другарство
другарувам
другаруване
другарче
други
другиго
другиму
друго
друговерец
друговерски
другоселец
другоселка
другоселски
другояче
дружа
дружба
дружбаш
дружбашки
друже
дружелюбен
дружелюбие
дружелюбно
дружелюбност
дружен
дружене
дружески
дружествен
дружество
дружина
дружинен
дружка
дружно
друм
друмник
друс
друсам
друсане
друсвам
друсване
друскам
друскане
друсканица
друсла
друсна
дръвник
дръвце
дръвче
дръглив
дръгна
дръгнене
дръж
дръжка
дръзвам
дръзване
дръзко
дръзна
дръзновен
дръзновение
дръзновено
дрън
дрънвам
дрънване
дрънголник
дръндар
дрънкалка
дрънкало
дрънкам
дрънкам се
дрънкане
дрънканица
дрънкулка
дрънна
дрънча
дръпвам
дръпвам се
дръпване
дръпна
дръпна се
дръпнат
дръпнато
дръсвам
дръсване
дръскам
дръскане
дръстя
дрязга
дрямвам
дрямване
дрямка
дрян
дрянка
дрянов
дряновица

дружѝна ж. 1. Воен. Остар. Войскова единица по-голяма от рота, по-малка от полк; батальон. О, Шипка! / Три деня младите дружини / как прохода бранят. Вазов. Помощник-командирът на дружината вървеше прав пред всички. Вежинов. 2. Истор. Хайдушка чета. Ти излез, майко, послушай / със мойте братя невръстни / моята песен юнашка — / защо и как съм загинал / и какви думи издумал / пред смъртта и пред дружина. Ботев. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка, / един на вярна дружина. Ботев. 3. Въоръжена група хора за провеждане на някаква акция. Индже беше на коня си, на конете си бяха и всички от дружината му. Йовков. Бойна дружина. 4. Остар. Група люде, свързани с обща работа, общи занимания и др. До тях дружина жени, насядали напред, плетат и шият. Вазов. Сговорна дружина планина повдига. Погов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.