дюдю̀кам, -аш, несв., непрех. 1. Свиркам по някого. Тогава децата... почнаха да бягат от него и да му дюдюкат. Елин Пелин. 2. Свиря с уста, свиркам: подсвирквам. Започна да дюдюка (Гърдьо) същата песен, като че я свиреше на кавал. Йовков.