Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дюдюкам
дюдюкане
дюйм
дюймов
дюкян
дюкянджийка
дюкянджия
дюкянче
дюлгерин
дюлгерлък
дюлгерски
дюлгерство
дюлгерувам
дюлгеруване
дюлев
дюля
дюни
дюс
дюстабан
дюшек
дюшеклък
дюшеме

дю̀ни мн., ед. (рядко) дю̀на, ж. (нем.). Хълмове от пясък, нанесен от вятъра, край морски бряг.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.