Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дюдюкам
дюдюкане
дюйм
дюймов
дюкян
дюкянджийка
дюкянджия
дюкянче
дюлгерин
дюлгерлък
дюлгерски
дюлгерство
дюлгерувам
дюлгеруване
дюлев
дюля
дюни
дюс
дюстабан
дюшек
дюшеклък
дюшеме

дюшèк, мн. -ци, дюшèка (сл. ч.), м. (тур.). Дебела долна постелка за легло, напълнена с вълна, памук и др. Изнесоха вече на двора юргани, дюшеци, пътеки и покривки и ги тупаха, тръскаха. Чудомир.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.