Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дюдюкам
дюдюкане
дюйм
дюймов
дюкян
дюкянджийка
дюкянджия
дюкянче
дюлгерин
дюлгерлък
дюлгерски
дюлгерство
дюлгерувам
дюлгеруване
дюлев
дюля
дюни
дюс
дюстабан
дюшек
дюшеклък
дюшеме

дюс неизм., прил. (тур.). Разг. 1. Обикн. за дреха — равен, едноцветен. Роклята ѝ е дюс. 2. За цвят — съвсем, напълно еднакъв. Дюс черно.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.