Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ода
одалиска
одаря
одарявам
одаряване
одая
одве
одеве
одевешен
одежда
одеколон
одера
одера се
одеяло
одеяние
оджак
одимя
одимявам
одирам
одирам се
одиране
одисея
одит
одитирам
одобрение
одобрителен
одобрително
одобря
одобрявам
одобряване
одолея
одолявам
одоляване
одраскам
одрасквам
одраскване
одращя
одребнея
одребня
одребнявам
одребняване
одремвам се
одремя се
одрипавея
одрипавявам
одрипавяване
одрипан
одрусам
одрусвам
одрусване
одрускам
одрусквам
одрускване
одръгвам
одръгване
одръгна
одрънкам
одрънквам
одрънкване
одумам
одумам се
одумвам
одумвам се
одумване
одумвач
одумвачка
одумка
одумник
одумница
одухам
одухвам
одухотворен
одухотворение
одухотвореност
одухотворя
одухотворявам
одухотворяване
одушевен
одушевеност
одушевя
одушевявам
одушевяване
одър
одържавен
одързостя
одързостя се
одързостявам
одързостявам се
одързостяване
одърпам се
одърпан
одърпвам се
одърпване
одъртея
одъртявам
одъртяване
одялам
одялвам
одялване
одялкам
одялквам

одѝрам, -аш, несв.; одерà, - èш, мин. св. одрàх, св., прех. Дера докрай. Хвана я пустата му белка!... Одра ѝ кожата щастливият нане Вуте. Елин Пелин. || Разг. Ожулвам, одрасквам кожата на ръка, крак и др. Варвари..., докато слизаше по урвата, подхлъзна се и падна, като одра ръката си в ствола на един бор. Дим. Димов. (Жив) ще те одера (разг.) ‒ ще те убия жестоко (закана). Одра му кожата (разг.) ‒ взе му много скъпо, обра го безсъвестно. Одрал кожата на някого (разг.) ‒ за син или дъщеря: прилича извънредно много на единия от родителите си. И двете (деца) бяха одрали кожата на баща си: същият едър кокал, дълги лица и спокойни светли очи, които излъчваха някакво сияние. Дим. Димов. одирам се, одера се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.