|
одухотворèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от одухотворя. 2. Като прил. ‒ който е изпълнен с живот. Всеки един кът е добил в очертанията си нещо ново, изразително и одухотворено. Йовков. || Който изразява възвишени чувства и стремежи, който изразява богат духовен живот. Поглеждам мама в лицето... Просветлено и като че одухотворено, по него грее една душевна красота. Влайков.
|