одушевя̀вам, -аш, несв.; одушевя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Рядко. 1. Въодушевявам. Смукнаха и другите по глътка ракийка. Това още пò одушеви дружината. Вазов. 2. Вдъхвам живот, правя нещо да се оживи. Пролетта не е още одушевила с животворния си лъх тукашната природа. Вазов. одушевявам се, одушевя се страд.
|