|
одрàсквам, -аш, несв.; одрàскам, -аш, и одрàщя, -еш, мин. св. одрàсках, св., прех. Направям драскотина, обикн. по кожата на човек, с нокти, с остър предмет или с нещо друго; леко наранявам. Тя го заблъска в гърдите, одраска го по лицето да се освободи, но напразно. К. Петканов. Ще те одраще лисицата по носа ‒ каза Марин. Йовков. Запретеното стъкло се разби на парчета в дъсчената рамка. Едно стъкълце отскочи и я обраска по бузата. А. Гуляшки. одрасквам се, одраскам се, одращя се възвр. и страд.
|