|
òдър, мн. òдри, òдъра (сл. ч.), м. 1. Издигнато място край стена на стая, което служи за сядане или лягане. Околовръст стените имаше нисък одър. Ст. Загорчинов. Тя полегна на одъра, постлан е меко котленско кебе. Йовков. Двете по-големи момиченца, които са седнали на одъра и нещо сърчено работят, свенливо ме поглеждат изпод вежди. Влайков. 2. Просто, дървено легло. За мен това е минало ‒ неважно, / но ний деляхме сламения одър / и тебе чувствам нужда да разкажа / как вярвам аз и колко днес съм бодър. Вапцаров. □ Смъртен одър ‒ легло, на което е поставен мъртвец. На смъртния си одър бледен / лежи злочестият певец. П. П. Славейков.
|