|
òхлюв м. 1. Мекотело животно със спираловидна черупка, Helix, или без черупка, Umax. Тук-там се виждаха охлюви, оставили по листата и по пънищата своята сребърна, плюнчена следа. Ем. Станев. Охлювът е нищо и никаква живинка, пък и той си крив рогцата в черупката, щом види опасност. М. Марчевски. 2. Спец. Част от лабиринта на ухото, в която се намира органът, който възприема звука.
|