|
охòта ж. (рус.). 1. Желание, стремеж, влечение към нещо. Тя (княгинята) отслабна, и нейните приближени се побояха наново за разума ѝ. Изгуби охота да живее. Ст. Загорчинов. Нямам охота да се разправям със съдилища. Вазов. Той (дядо Коста) разправяше с охота за баснословното богатство, скрито в земята. Елин Пелин. 2. Желание за ядене; апетит. Тя изгуби охота и не можеше да яде. Елин Пелин. Имахме кисело зеле..., домашна българска луканка с бахар, и вълча охота. Вазов.
|