Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ох
охарактеризирам
охарактеризиране
охарча се
охарчвам се
охвам
охкам
охкане
охлабвам
охлабване
охлабя
охладител
охладителен
охладнея
охладнявам
охладняване
охладя
охладявам
охладяване
охлаждам
охлаждане
охлаждение
охлузвам
охлузване
охлузя
охлюв
охлювче
охна
охо
охолен
охолник
охолно
охолност
охолство
охота
охотливо
охотник
охотно
охра
охрабря
охрабрявам
охрав
охрана
охранвам
охранвам се
охранване
охранен
охранителен
охраня
охраня се
охранявам
охраняване
охридски
охрупам
охрупвам
охрупване
охрускам
охрусквам
охрускване
охтика
охтикясам
охтикясвам
охтикясване
охтичав
охулвам
охулване
охуля

охрàна ж. (рус.). 1. Отделно лице или организирана група, която пази някого или нещо. Организирайте охрана, която да придружи машините до самите землища. А. Гуляшки. Поставям охрана. Лична охрана. 2. Охраняване, пазене. Въоръжените работници се заели с охраната на учрежденията и поддържането на реда. □ Охрана на труда ‒ обезпечаване на работниците със здравни и безопасни условия за работа.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.