|
охòлен, -лна, -лно, мн. -лни. прил. 1. Който живее в изобилие; заможен, богат. Той видя случайно онзи охолен, угоен господин, с многото пръстени на ръката и хубавата буйна коса. Г. Райчев. Видът на Найдена и Невянка, който показваше хора охолни и заможни, измени разположението на стария господин. Вазов. И разбира се, широко ми беше тогава около ерата, добре ми бе, охолен бях. Влайков. 2. Който е изпълнен с охолство, с доволство. Малкото пари... даваха му възможност, при общата евтиния, да води един почти охолен живот за онова време. Величков. Охолни дни.
|