|
охò междум. 1. За израз на несъгласие, съмнение, подигравка. Хаджи Пени се изсмя... ‒ Я ги гледай / Щом те не печелят, да не печели и друг! Охо, дето няма да го бъде! Д. Немиров. Ставай да ме водиш на баня. Де е тук банята? Охо! Да го водя на баня! Ал. Константинов. Охо, много си бил лют, бе ‒ като враждебски пипер. Влайков. 2. За израз на закана. Охо, ти не ме познаваш! Ще те затрия! Дим. Талев. Охо, разбера ли аз, че не е отишъл и днес на училище, ще го пребия от бой. 3. За израз на учудване, изненада. Охо, май и ти като баща си ще станеш джамбазин ‒ засмя се Митко. М. Марчевски. Сетих се и зех мерки да не би като се посрещнем лице с лице е бившите си другари, да извика някой от тях: „Охо, тука ли си?“ З. Стоянов.
|