Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
то
тоалет
тоалетен
тоалетка
тоалетна
тоалирам
тоалиране
това
товар
товарач
товарачка
товарен
товарене
товарителница
товарище
товаря
тога
тогава
тогавашен
тогаз
тогази
тогиз
того
тогова
тогоз
тогози
тоест
тождествен
тождество
тоже
тоз
този
той
ток
тока
токата
токачка
токмак
токсикология
токсин
токсичен
токсичност
току
току-речи
току-така
току-що
толеранс
толерантен
толерантно
толерантност
толерирам
толериране
толкав
толко
толкова
толкоз
толчав
том
томбола
томителен
томление
томография
томува
тон
тонаж
тонален
тоналност
тонга
тоничен
тонически
тонкилометър
тонковци
топ
топаз
топазен
топвам
топен
топене
топилен
топилня
топило
топка
топлене
топливен
топливо
топлийка
топлик
топлина
топлинен
топлинка
топло
топлокръвен
топломер
топлопроводност
топлота
топлоцентрала
топля
топля се
топна
топовен
топограф
топографичен
топографически
топография
топографски
топола
тополов
топонимичен
топонимия
топономастика
топор
топоришка
топот
топтан
топтанджийски
топтанджия
топуз
топуркам
топче
топчест
топчия
топъл
топя
топя се
тор
торба
торбест
тореадор
торен
торене
торище
торищен
торлак
торлашки
тормоз
тормозене
тормозя
торов
торпеден
торпедо
торпедоносец
торпила
торпилирам
торпилиране
торпилоносец
торпильор
торс
торсо
торта
торф
торфен
торфище
торя
тост
тотален
тотализатор
тоталитарен
тоталитаризъм
тоталност
тотем
тотемизъм
точа
точа се
точен
точене
точено
точилар
точиларски
точиларство
точилка
точило
точка
точно
точност
тоя
тояга
тояжка

току̀ нареч. Разг. 1. Почти в същия момент; тъкмо, току-що. Ние току сядахме да обядваме. Вазов. Случи се, че имало — един казаларец току тръгваше. Вазов. Тука гроб продънен во земята, / тамо друг току засипан с пръст. П. П. Славейков. 2. От време на време; често, все, само. Бай Ганьо, зачервен като божур, току суче мустаките, току се поуригва в шепа. Ал. Константинов. Стъпяше внимателно, да се не окаля, и току викаше: — У, каква кал! Елин Пелин. А дядо Власьо току размахваше тоягата пред себе си. Седи, седи и пак замахне. Йовков. 3. Изведнъж, ненадейно, неочаквано. Спогледнат се, поусмихнат се девойки, понаведат заруменели лица и от някой кът току проточи тънък глас подявка. П. Ю. Тодоров. По едно време той току скочи. Йовков. Оздравя, но и днеска няма-няма, па току го заболи глава. Ст. Ц. Даскалов. 4. В съчет. със следващ предлог — непосредно по място или време; тъкмо, точно. Тя се гурна още един-два пъти във водата, след това доплува до самия край на блатото, току под цевта на пушката ми. Елин Пелин. Ливадите — това беше най-богатото и най-хубавото място току над селото. Г. Караславов. Аз стигнах току след вас. Йовков. А малко подир туй, току след Гергьовден, старата къща разтурят и на нейно място почва да се гради новата. Влайков. 5. Диал. Нека само. Братя, ориста ни е все една. Току да си седим, мирни. Ст. Загорчинов. || Само, поне. Иди, току да се каже, че си ходил. Прави му каквото щеш, току не го бий. 6. Като съюз. а) Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време — току що, тъкмо, едва що. Току бяха сложили трапезата, една гръмотевица разтресе въздуха. Вазов. А една година, помниш ли, току бяхме се отделили, и една царевица роди — за чудо. Г. Караславов. б) Диал. Но. Не са били два сокола, Мерудо, / току били двоица братя по тебе — / двоица братя, два юнака за чудо. К. Христов. Казвал съм ти го и друг път! — Бе, аз го знам, току. Дим. Ангелов. Не съм дете да ме залъгваш — продължи дядо Божан — Ще оздравея аз в гроба, току. Дим. Ангелов. □ Току виж — ето, на. Доде го видиш, че излиза из село, току виж, озовал се над воденицата. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.