|
топ1, тòпът, тòпа, мн. тòпове, тòпа (сл. ч.), м. (тур.). Тежко огнестрелно оръдие. А дядо Йоцо цял час разпитва за българския сарай в София, за българските топове. Вазов. Вече съвсем близо и непрекъснато, като гръмотевици, ечаха топовете. Йовков. □ На топа на устата (разг.) — в отговорно положение. Топ не може да ме разбие (разг.) — намирам се в много сигурно положение, неуязвим съм. Хвърлил топа (разг., пренебр.) — умрял.
топ2, тòпът, тòпа, мн. тòпове, тòпа (сл. ч.), м. (тур.). 1. Навит на руло плат. Ние не сме богати като девера Киро, не можем чак от Пловдив цели топове плат да купуваме. Г. Караславов. 2. Голям вързоп или пакет с някаква стока. После започнаха да се появяват по рафтовете и по няколко топа памучни прежди или басма. Дим. Талев. Топ хартия.
топ3, тòпът, тòпа, мн. тòпове, тòпа (сл. ч.), м. (тур.). Диал. Топка. Не, Монката иска да оздравее още тая нощ, та утре да се върне здрав да гони пеперудите и да играе на топ с другите деца. Елин Пелин.
|