Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
то
тоалет
тоалетен
тоалетка
тоалетна
тоалирам
тоалиране
това
товар
товарач
товарачка
товарен
товарене
товарителница
товарище
товаря
тога
тогава
тогавашен
тогаз
тогази
тогиз
того
тогова
тогоз
тогози
тоест
тождествен
тождество
тоже
тоз
този
той
ток
тока
токата
токачка
токмак
токсикология
токсин
токсичен
токсичност
току
току-речи
току-така
току-що
толеранс
толерантен
толерантно
толерантност
толерирам
толериране
толкав
толко
толкова
толкоз
толчав
том
томбола
томителен
томление
томография
томува
тон
тонаж
тонален
тоналност
тонга
тоничен
тонически
тонкилометър
тонковци
топ
топаз
топазен
топвам
топен
топене
топилен
топилня
топило
топка
топлене
топливен
топливо
топлийка
топлик
топлина
топлинен
топлинка
топло
топлокръвен
топломер
топлопроводност
топлота
топлоцентрала
топля
топля се
топна
топовен
топограф
топографичен
топографически
топография
топографски
топола
тополов
топонимичен
топонимия
топономастика
топор
топоришка
топот
топтан
топтанджийски
топтанджия
топуз
топуркам
топче
топчест
топчия
топъл
топя
топя се
тор
торба
торбест
тореадор
торен
торене
торище
торищен
торлак
торлашки
тормоз
тормозене
тормозя
торов
торпеден
торпедо
торпедоносец
торпила
торпилирам
торпилиране
торпилоносец
торпильор
торс
торсо
торта
торф
торфен
торфище
торя
тост
тотален
тотализатор
тоталитарен
тоталитаризъм
тоталност
тотем
тотемизъм
точа
точа се
точен
точене
точено
точилар
точиларски
точиларство
точилка
точило
точка
точно
точност
тоя
тояга
тояжка

тон,1 тòнът, тòна, мн. тòнове, тòна (сл. ч.), м. (фр.). Мярка за тежина, равна на 1000 кг. Два тона въглища.

тон2, тòнът, тòна, мн. тòнове, тòна (сл. ч.), м. (гр.). 1. Музикален звук с определена височина. Кое тогава даваше тая чистота и нежност на тоновете, тая задушевност и топлота на всеки звук? Йовков. При острата глъчка се вляха сега и металическите тонове на звънчето. Ст. Чилингиров. Само листата на дърветата пееха с всички тонове на гамата. Хар. Русев. 2. Муз. Единица за измерване на интервали между музикални звукове. 3. Прен. Само ед. Характер, нюанс на гласа, на речта; интонация. О-о! добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си? — извика бай Ганьо с един най-приятелски тон. Ал. Константинов. Той често повиква Стоила в землянката си и не вече със строгия си началнишки тон, а просто и сърдечно разказва му нещо за семейните си работи. Йовков. Поучителен тон. || Характерни, специфични, общи черти на нещо. Големите му надвиснали над сините му очи вежди усилваха тоя строг тон на физиономията му. Вазов. Тонът на сатирата е злъчен. Цв. Минков. 4. Прен. Живоп. Характер, оттенък на цвят с оглед към степента на яркостта му. Нощните сенки се преливаха в мек лилав тон, а върховете припламваха в позлата и блясък. Н. п. Филипов. 5. Прен. Характер на поведение в обществото. Татко Пиер можеше да се гордее с тази пестелива, разумна и отмерена дъщеря, която никога не излизаше от добрия тон, от установените правила, от еднаквото си вежливо, но малко студено държане към всички. Дим. Димов. Бурени и Скабичевски водят страстни полемики във фейлетоните си и често в увлечението си излизат извън границите на приличния тон. Вазов. 6. Мед. Краткотраен звук или шум, издаван от работещо сърце. □ Давам тон (книж.) — а) Изпявам или изсвирвам някому началния тон на мелодия, която ще пее. б) Прен. Играя ръководна роля в нещо, насочвам развоя на нещо.

тон3, тòнът, тòна, мн. тòнове, тòна (сл. ч.), м. (тур.). Едра морска риба от типа на скумриите. Thinus vulgaris.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.