цев, цевтà, мн. цèви, ж. 1. Отрезка от кухо стъбло на растение, която служи за насукване на прежда при тъкане и др.; калем, масур. Ако не бе в стан, тя сучеше цеви, сновеше. Ив. Хаджийски. 2. Пробито извътре късо стъбло на растение (напр. бъз). 3. Къса дървена или метална тръба. Изпод късата му куртка стърчеше цевта на огромен револвер. Дим. Талев. Цев на пушка.
|