Речник

цèнтър, мн. цèнтрове, м. (гр.). 1. Мат. Точка, която е еднакво отдалечена от всички точки на окръжност или кълбо. Център на окръжност. 2. Средна част, среда на нещо. В центъра на Балканския полуостров се издига един от най-величествените му масиви — Рила. Вазов. Тъкмо в разгара на настъплението ротата в центъра изведнъж изостана. П. Вежинов. || Средна, най-важна част на селище и под. Двете жени стигнаха много рано на гарата, която беше в центъра на градчето. Г. Караславов. Тя прекоси бързо квартала и пое към центъра на града. Г. Райчев. 3. Важно място, средище на някаква дейност — културна, стопанска, административна и пр. Градът ни е бил важен център на търговия. Величков. Невидими и ловки партийни функционери сновяха из тютюневите центрове и подготвяха борбата. Дим. Димов. Административен център. Железопътен център. Индустриален център. Стопански център. Търговски център. 4. Важен орган, който регулира някаква дейност в организма. Мозъкът е център на умствената дейност у човека. Център на равновесието. Център на зрението. 5. Рядко. Ръководен орган на организация и под. Бил създаден и военен център. Ще ръководи борбата в цялата страна. Дим. Ангелов. 6. Основна, най-важна тема в художествено или литературно произведение или в разговор. Център на разказ. Център на разговор. 7. Спорт. Едно или две лица, които играят в средата и организират и водят нападението при футбол, баскетбол или волейбол. □ Център на внимание (книж.) — лице, предмет или явление, върху което е съсредоточено голямо внимание. Център на тежестта — а) Физ. Точка в тяло, върху която действа най-силно земната притегателна сила. б) Прен. Книж. Най-важното, най-същественото.