ценя̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Признавам положителните качества на някого и се отнасям с уважение към него; зачитам, почитам. В затвора се научих да ценя нашите селяни. Величков. Геракът ценеше нейните способности. Елин Пелин. || Разбирам цената, значението на нещо; оценявам. О, отечество, ти си като здравето: ценим, те, когато те изгубим! Вазов. Ние не умеем да ценим и не сме привързани страстно към нашата хубава природа. Ал. Константинов. Той ценеше бащината си земя като светиня. Елин Пелин. ценя се страд.
ценя̀2. Вж. ценявам.
|