|
цèнзура ж. (лат.). 1. Институция, която преглежда и контролира представени за печат литературни произведения, филми, пиеси и под. За тая дръзка статия Славейков има големи неприятности в Цариград и даже няколко дена цензурата бе спряла „Македония“. Вазов. 2. Такова преглеждане, контролиране. „Работнически вестник“ излизаше наполовина изпояден от цензурата. А. Каралийчев. 3. Институция за преглеждане, контролиране на частна кореспонденция от официални органи на властта, обикн. през време на война. Още много работа искаше да му напише, но нямаше да пуснат писмото ѝ, цензурата щеше да го зачертае или съвсем да го захвърли. Г. Караславов.
|