цепнатинà ж. 1. Много тесен и дълъг отвор; пукнатина, пролука, цепка. През цепнатините и пролуките на дървената камбанария свиреше тихо, едва доловимо утринният ветрец. Дим. Талев. 2. Разцепено, спукано място на дреха. Късото му кожухче е нацепено и из цепнатините изскочила вълна. Елин Пелин.
|