Речник

щрàкам, -аш, несв., прех. и непрех. 1. За ключ, оръжие и др. — издавам остър, отсечен шум при удряне в друга част или на отделни части на механизма, обикн. под натиск на пружина. Резето щракна, вратата бързо се отвори. Ст. Дичев. Щракна запалка, някой запали цигара. М. Грубешлиева. 2. Произвеждам остър, отсечен шум, като превъртам или отпущам нещо стегнато с пружина, което отскача и се удря в друго нещо с шум. Те щракат затворите на пушките си, преди да се наредят. П. Славински. || Отключвам, заключвам, стрелям и пр. чрез произвеждане на остър отсечен шум със съответния механизъм. Грабваше пушката си, бързо се прицелваше към дворните дървета и щракаше едно след друго спусъците. Д. Калфов. Тя щракна с ключа, отвори бързо вратата на стаята си и му кимна с глава да побърза. М. Грубешлиева. Грабна шапката си от закачалката и щракна входната врата. Г. Райчев. Той бързо избяга навън от стаята, като силно тръшна вратата след себе си и яростно щракна кофара. Ст. Дичев. 3. Сблъсквам с опъване едно нещо о друго, за да произведа шум. Седеше старшията, нещо си тананикаше и щракаше с пръсти — спомняше си кючека през изминалата нощ, в циганската махла. П. Спасов. Щракам с кастанети. 4. Прен. Разг. Обикн. в съчет. с лични местоим. ме, те, го и пр. — усещам на тласъци остра, силна болка; боли ме. Колената ме болят — каза той — Ето на: щракат ме, щракат. Йовков. Щом седна, главата ѝ натежа, слепите ѝ очи започнаха да щракат, болките я зацепиха като с клин. Г. Караславов. А как жестоко шракаше проклетият зъб! М. Грубешлиева. щракам се страд. и непрех.