Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щрайхгарен
щрак
щракам
щракане
щраквам
щракване
щракна
щранга
щрапам
щрапане
щраус
щраусов
щрих
щрудел
щръбка
щръбла
щръбло
щрък
щръквам
щръкване
щръклеене
щръклест
щръклея
щръклив
щръклица
щръкна
щръкнал

щрàнга, обикн. мн. щрàнги, ж. (нем.). Дълги ремъци или синджири, с които кон тегли кола.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.