Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щрайхгарен
щрак
щракам
щракане
щраквам
щракване
щракна
щранга
щрапам
щрапане
щраус
щраусов
щрих
щрудел
щръбка
щръбла
щръбло
щрък
щръквам
щръкване
щръклеене
щръклест
щръклея
щръклив
щръклица
щръкна
щръкнал

щръ̀клест, -а, -о, прил. Разг. Който е с дълги крака като на щъркел. Пият последната наздравица за новоназначения каруцар Мухата — щръклест, сух, наивен човечец, малко прегърбен, с късо чело и посивели четинести коси. П. Михайлов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.