щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
| щрайхгарен
щрак
щракам
щракане
щраквам
щракване
щракна
щранга
щрапам
щрапане
щраус
щраусов
щрих
щрудел
щръбка
щръбла
щръбло
щрък
щръквам
щръкване
щръклеене
щръклест
щръклея
щръклив
щръклица
щръкна
щръкнал
|
щръ̀кнал, -а, -о. 1. Прич. мин. св. деят. от щръкна. 2. Като прил. Който стърчи. Старецът с щръкнали вежди и с дълго неспокойно лице — се поклони, представи се. А. Страшимиров. С щръкнали коси и скулесто лице, той изглеждаше хубав само когато се поразсмиваше. А. Гуляшки.
|