Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щрайхгарен
щрак
щракам
щракане
щраквам
щракване
щракна
щранга
щрапам
щрапане
щраус
щраусов
щрих
щрудел
щръбка
щръбла
щръбло
щрък
щръквам
щръкване
щръклеене
щръклест
щръклея
щръклив
щръклица
щръкна
щръкнал

щръ̀бка ж. 1. Неравност, отчупено място по острието на сечиво, по ръба на съд и др. 2. Място на отчупен или изпаднал зъб, обикн. преден.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.